НЕПОЛЯ̀РЕН

НЕПОЛЯ̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който не притежава полюси или не е свързан с образуване на полюси.

Неполярна връзка. Хим. Връзката, обусловена от наличието на електронни двойки, общи за атомите, които се съединяват в молекула (на простите газове и др.). Връзката между атомите в молекулата на простите вещества се нарича неполярна, ковалентна. М. Кожухаров и др., АХ, 14. Химичната връзка, която се осъществява чрез общи електронни двойки, се нарича хомеополярна (неполярна, атомна или ковалентна). Хим. ХI кл, 1965, 23. Неполярна молекула. Хим. Молекула, притежаваща симетрия в разделянето на зарядите (товари‑

те), при която съвпадат центровете на тежестта на положителните и на отрицателните заряди. В хлорната молекула положителните и отрицателните товари са така разпределени, че не се образуват полюси (положителен и отрицателен). Такава молекула се нарича неполярна. Хим. IХ кл, 1965, 17. Ако молекулата е построена симетрично и центровете на тежестта на положителните и отрицателните пълнежи в нея съвпадат, в този случай имаме неполярна молекула. Н. Герасимов, ХН, 43.

Списък на думите по буква