НЕПОМИРИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОМИРЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да се помири, примири с някого или нещо. И двамата тия силни и неправедни съседи направиха съзаклятие върху мене, .., сега станаха непомирими мои врази. Р. Блъсков, ТПД (превод), 87. Той беше момък на двадесет и две-три години, бърз, пъргав и буен. Гореща кръв течеше в неговите жили и го правеше непомирим. В Горно Ровинище дълго време ще разправят за неговите ергенски лудории по хора̀та и по седенките. Елин Пелин, Съч. I, 21.