НЕПОНО̀СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Остар. Непоносим. Мисълта, че се обвинява в убийство, беше легнала видимо като тежка, непоносна мъка на сърцето му. К. Величков, ПССъч. I, 78-80. Тъга непоносна мореше ме мене... / Се тез униженья и срам, и позор... К. Христов, Т, 43.