НЕПОНОСИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОНОСЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има лош, тежък характер и общуването с него не може да се понася или трудно се понася; нетърпим. Непоносим човек. // Който е присъщ на такъв човек; нетърпим. До гуша ми дойде от непоносимия ти характер... от пиянството и скандалите ти. Д. Димов, Т, 477. Непоносимо държание.

2. За неприятно усещане, чувство, изживяване — който е толкова силен и мъчителен, че трудно се понася или не може да се понесе; нетърпим. Измъчвана от страшна непоносима болка, уморена — .. Нона лежеше сама в стаята си. Й. Йовков, ЧКГ, 309. Към два часа жегата стана непоносима. Слънцето се бе разжарило над главите им. П. Вежинов, ДБ, 116. Непоносими страдания. Непоносима мъка. Непоносима горещина. Непоносима досада. Непоносима жажда. Непоносим страх. Непоносимо главоболие.

3. Който създава, причинява неприятни, мъчителни усещания, чувства, изживявания и трудно се понася или не може да се понесе. Животът вкъщи беше непоносим. Подозрението и престъплението не можеха да живеят под един покрив. Елин Пелин, Съч. III, 66. И парите се свършват. Помощ — от

нийде стотинка! Черно, непоносимо тегло... Д. Калфов, ПЮН, 97. Непоносим брак. Непоносима участ. Непоносим гнет.