НЕПОНОСЍМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Отвл. същ. от непоносим; нетърпимост. Дреболиите тук [в общежитието] стават изведнъж значителни, увеличени до непоносимост. Бл. Димитрова, ПКС, 25.
2. Отсъствие, липса на поносимост. Имам непоносимост към антибиотици.