НЕПОНЯ̀ТНО

НЕПОНЯ̀ТНО нареч. 1. Неразбираемо, странно, необяснимо. Има лица, които една брадавица с косъм прави по-интересни, няколко луници при носа — непонятно приятни. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 111. Тоя... тоя странен младеж непонятно му напомняше за неговата собствена младост; той откриваше като че себе си в тия очи — тъй искрен в чувствата, тъй предан, тъй не‑

смутимо постоянен в намеренията. Ст. Дичев, ЗС I, 213. Тръбен знак. И след сигнала пак / става тихо, непонятно тихо... Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 121.

2. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми се и под. и със следв. подч. доп. изр. а) Означава, че не може да се разбере, схване как нещо се извършва, става или да се обясни нещо. Непонятно е как властта се решавала да изведе още верните си бойци из Белград, след като там размирието било в пълен ход. В. Мутафчиева, КВ, 128. В чивените има само вода от реката, домати и едро нарязана риба, но като уври, чорбата става толкова вкусна, че е непонятно откъде се взема този упойващ ароматен дъх. С. Северняк, ОНК, 116. б) Обикн. при лич. местоим. в дат. Означава, че някой не може да разбере, схване как нещо се извършва, става. Неофит каза, че му е непонятно как простият народ може да коли големците, които имат кралството, войската и топовете. Вл. Свинтила, СЗЗ, 353.

Списък на думите по буква