НЕПОПРАВИМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕПОПРАВЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За грешна стъпка, беда и под. — който не може да бъде поправен, чиито отрицателни последици не могат да бъдат заличени, отстранени. По тия злополучни проверки ние изхарчихме на вятъра милиони думи, ..; а най-непоправимата загуба е безценните дни, изгубени напразно. Ив. Вазов, Съч. Х, 78. — Изслушай ме .. Аз ти измених .. как стана това — не зная... Туй е непоправимо — какво мога да направя? Г. Стаматов, Разк. I, 95. Людмила мълчеше и хапеше устни, в очите й имаше и срам, и отчаяние. Тя беше направила непоправима грешка. Ем. Манов, ДСР, 36. Мисълта, че след превземането на София Муткуров ще прати войска да преследва детронаторите, му даваше [на Стамболов] големи безпокойства: каква непоправима беда, ако след триумфалното връщане на княза гръмнеше по света новината за едно сражение между негови партизани и негови врагове! С. Радев, ССБ II, 199. Бързо обърнаха глави към Райка и само като я погледнаха, разбраха, че бе станало нещо непоправимо: по лицето на момичето, разтворило широко очи и загледано през мрежестото перде на прозореца, се беше отпечатал смъртен ужас. Д. Ангелов, ЖС, 486. Извърши непоправима глупост. △ Сполетя ме непоправимо зло. △ Непоправим грях. Непоправимо нещастие. Непоправимо престъпление.
2. За лоша привичка, отрицателно физическо или душевно качество и под. — който не може да бъде отстранен, премахнат или променен. Като крайна последица от непоправимия навик на моята съпруга да тиранизира болните с литература, аз останах най-сетне само един глухоням пациент. Св. Минков, ДА, 42. Дрянков твърде рано проявява едно странно безгрижие, подхранвано от гуляйджийския му характер и от непоправимото му увлечение в картоиграчество. М. Кремен, РЯ, 319. На грозния в главата се забила / тогава мисълта, / че огледалото вина тук има / за грозотата му непоправима. Хр. Радевски, Б, 36.
3. За човек — който не може да промени някоя основна своя, обикн. отрицателна характерна черта, цялостния си характер или мироглед, изразени чрез следващото съществително. Аз съм непоправим оптимист и твърдо вярвам, че ако и ний посветим себе си и своята съдба на работа в настоящето — за българина са възможни добри дни. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 16. Беше предложил на жена си да отидат да живвеят у баща ѝ. Христина изпадна в ужас. Какво ще кажат хората? .. Как могат да му минават през ума такива глупости? Непоправим човек! Ем. Станев, ИК III и IV, 398. "По-добре глад, отколкото бавна и продължителна смърт!" — думах си аз с упоритостта на непоправим мечтател. Стр. Кринчев, СбЗР, 350. Обещания, клетви, .. — помагаше ли всичко това, когато той си бе неизменно същият роден, непоправим ревнивец! Д. Калфов, Избр. разк., 99. [Елисей] извади едно мамулче из джоба си, .., разчупи го и завря парчетата с длан в лакомите уста на биволиците! — Бреей, пък не си го дал на кравичките! .. Непоправим частник! — почуди се Здравко. Ил. Волен, МДС, 164. Непоправим наивник. Непоправим скъперник. Непоправим скептик. Непоправим глупак. Непоправими пияници. // Който има недопустимо поведение, а не го поправя. За по-късо или по-дълго време благодетелите му се отказваха от него и търпяха лудориите му, като зло и непоправимо дете. Й. Йовков, ПК, 33. Подир трикратното предупреждаваще извикване на общия надзирател, непоправимия ученик изкарваха отпреде пред седалището и му окачваха на врата една от таблите. Ив. Вазов, Съч. Х, 153. Родителите даваха непоправимите си деца на бакърджии "да ги вкарат в пътя". Ив. Коларов, Е, 24.
4. Като същ. непоправимото ср. Грешна стъпка, беда и под., която не може да бъде поправена, чиито отрицателни последици не
могат да бъдат заличени, отстранени. Нямаше да се върне Велко никога при нея, .. Дона съзнаваше това, макар и да беше засенчвано съзнанието й от прекомерна горест, от една отчаяна непримиримост пред непоправимото. Д. Талев, И, 616. Няколко крачки след него падна Лазар, падна тежко, .. Тези, които го видяха, разбраха, че е станало нещо, но никой не допускаше непоправимото, защото никой не го желаеше. М. Яворски, ПОББ, 22. По едно време вдигнах глава .. и се намерих на земята .., магарето лежеше в краката ми .. Пред очите ми бялото мляко бързо превръщаше сивата прах в лепкава кал .. Сега беше станало непоправимото. Отхлупих гюмовете и видях млякото с цяла педя по-ниско. К. Момчилов, ЗК, 79.