НЕПОПРАВЍМО

НЕПОПРАВЍМО нареч. 1. По такъв начин, че да не може да се поправи, оправи или промени. Тази умна жена бе непоправимо чувствителна и само работата можеше да я изтръгне от меланхоличния и болезнен спомен за него [Данко]. Д. Димов, Т, 698. "О, светът съвсем не е тъй непоправимо лош — мислех аз, вървейки към музея.Напротив, той има и своите добри страни..." Стр. Кринчев, СбЗР, 371-372. Животът в столицата непоправимо бе разглезил Катя. Тя се свърза с жени, които нищо не работеха, а само ходеха по модните магазини, разнасяха клюките, осмиваха себеподобните си. Кр. Кръстев, К, 40. Объркан непоправимо.

2. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми се и под. Означава, че нещо случило се, станало, не може да се поправи, промени. Така, гледайки непогребания мъртвец, .., всичко ни се струва като тежък, кошмарен сън. Но когато скъпият покойник се скрие в тъмния гроб ..сякаш едвам тогава сънят престава, става всичко ясно и непоправимо... Й. Йовков, Разк. III, 58.

Списък на думите по буква