НЕПОРО̀ЧЕН

НЕПОРО̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който няма пороци и чийто живот, действия, поведение са изпълнени с нравствена чистота и невинност; непокварен, невинен, чист. Както в древните римски храмове весталките са пазили неугасимия свещен огън, по същия начин днес пазят у нас урните. За пазители се избират обикновено хора с ангелски души, невинни и непорочни. Ал. Константинов, Съч. I, 184. Нима Бог няма да чуе гласа на непорочната девойка и да върне годеника ѝ? Д. Рачев, СС, 273. През целия си [Бешков] живот желаех да бъда чист и непорочен. Ал. Гетман и др., Б, 242. Всичко у Каравелова бе ново и прелъстително за непорочната още румелийска интелигенция. С. Радев, ССБ I, 477. "Тие, бунтовниците, бяха луди и неразбрани глави, нехранимайковци"... Да, но тие бяха честни и непорочни като ангели, идеални. З. Стоянов, ЗБВ I, 5. Непорочни девици. Непорочна личност.

2. Който е присъщ на нравствено чист, непокварен човек; невинен, непокварен. Той беше истински божи служител, човек с непорочно минало. Й. Йовков, Ж 1945, 90. Владиката трябва да е баща и наставник на людете, животът му, свят и непорочен, пример за всинца. М. Смилова, ДСВ, 201. Непорочна душа. Непорочна любов. Непорочна страст. // Който не изразява порочност, поквара; невинен, непокварен. Той гледаше с непорочен поглед движенията на смешника като дете, което следи играта на огъня. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 468.

Списък на думите по буква