НЕПОСЛУШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОСЛУ̀ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Който не е послушен; немирен. Рееха се непослушни деца с малки фесчета и дънести шалвари; те шумно се ритаха едно друго и се замеряха с камъни. Ст. Дичев, ЗС I, 362. Аз станах непослушен, вироглав. Ако някой ме удареше, отвръщах му с два удара. К. Калчев, ПИЖ, 113. Ти ще да ожениш сина си и ще да доведеш в къщата си зла и непослушна снаха. Л. Каравелов, Съч. II, 9. Непослушни младежи. Непослушен син. Непослушно момиче. Непослушен ученик.