НОРМАЛА —Речник на българския език — алтернативна версия

НОРМА̀ЛА ж. Мат. Перпендикуляр към допирателна права линия или плоскост, който минава през точката на пресичането. Перпендикулярно на равнината на оптичните оси се намира третата ос на индикатрисата, наречена оптична нормала. Г. Георгиев, П, 31. Както при напречното, така и при надлъжното наклонение на кораба, направлението на подемната сила съвпада с направлението на надлъжните метацентрични радиуси като нормали към надлъжната крива. Й. Пращинков, ТК, 136. Последните [повърхнинните сили] могат да бъдат насочени или по посока на вътрешната нормала,.., или пък по посока на външната нормала — като опънни сили. Ст. Д. Станчев, Х, 31.

— От лат. normalis 'отвесен, перпендикулярен' през фр. normale.