О̀БА

О̀БА, ‑та, м., о̀бе, ‑те, ж. и ср., числ. събир. Остар. и диал. Двама, двамина, двоица, две. И оба тия светители [свети Горазд и свети Климент], каквото беха природни славено-българе, така беха и независими от Рим и от Цариград. БКн, 1859, март, кн. I, 150-151. Франца, а както ся разумява с нея заедно Прусия, Русия и Сардиния, ищат от султана да развали учинения избори в Молдова.. Зло е сега и за една и за друга страна да ся повращат и да попущат, понеже са обе далеко зайшли. БДн, 1857, бр. 6, 21. Димитрий и Констандин Миладинови бяха синове на Христо Миладинов, родом българин от градеца Струга, който лежи на най-западната граница на Македония, върху устието и обата бряга на р. Дрим. К. Шапкарев, МЖБМ, 7. Кога ке ти вързам една трешница, обете очи ке ти светнат. СбНУ IV, 218. От порти Димо я викат: / "Отвори, Петро убава! / .. / Наточи вино цървено, / оба да, Петро, пиеме." Нар. пес., СбБрМ, 397.

Списък на думите по буква