ОБАГРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБА̀ГРЯМ, ‑яш, несв.; оба̀гря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Правя нещо да получи някакъв цвят, багра, придавам цвят, багра на нещо; оцветявам. Някои водорасли също могат при определени условия да се развият така масово, че дори да обагрят водата или някои нейни пластове в зелено. М. Воденичаров и др., ЕБ, 38. Първите изгорени от слънцето листа обагриха в жълто дърветата по гребена на насрещния хълм. Ем. Коралов, ДП, 162. Бледата мъглявина обагря въздуха и водите [на Дунава] са също млечнобели, сребристи. П. Спасов, ХлХ, 301. Колата наближи малка горичка от чинари, които есента беше обагрила със злато и пурпур. Д. Димов, Т, 692. ^● Обр. Хаджийски е интересен не като сух теоретик, а като вдъхновен творец, способен да обагри всяка мисъл със своето трепетно вълнение. Е. Каранфилов, Б III, 268. Съзнанието ми възкресява най-ярко един случаен разговор, няколко мимоходом подхвърлени думи, които времето обагря с особен, бих рекъл, съдбовен смисъл. Др. Асенов, СВ, 140. // Правя нещо да се покрие (изцяло или отчасти) с червенина, с червена багра. Тя [Елка] обичаше да разправя надълго и ши‑

роко.., но колчем някой ѝ заговореше за медалите ѝ или за синята книжчица, розовина обагряше бузите ѝ — толкова се стесняваше. А. Гуляшки, МТС, 136. — Какво, Митоне? — попита я председателят, забелязал смущението, което обагряше лицето ѝ. Ст. Даскалов, ЕС, 34. Кръв обагри гърдите на мъжа. Елин Пелин, Съч. II, 137. Виното от котела се разля като кръв, върху шарената черга, потече към вратата, обагри прага. А. Каралийчев, ЛС, 21. обагрям се, обагря се страд.

ОБА̀ГРЯМ СЕ несв.; оба̀гря се св., непрех. 1. Придобивам, получавам някакъв цвят, багра, различен от естествения; оцветявам се. Облаците са се надвесили над заход слънце и, когато огненото кълбо се подаде изпод тях, те се обагрят алено и златно. П. Спасов, ГЛЗЗ, 100. Би било наистина нерадостно минаването на фиорда.. ако по двата бряга нямаше къщи — малки и големи сгради, в червен, жълт и розов цвят.. От това сивата вода се обагря с ярки отражения. Кр. Белев, З, 21. И мигом обагри се жълтият пясък / със къдрави тъмни петна. Хр. Смирненски, Съч. I, 131.

2. Придобивам, получавам (изцяло или отчасти) червена багра, червенина. Лицето му, обикновено червено, се обагри още повече от ярост. Ив. Вазов, Съч. Х, 165. Всички обърнаха очите си към изток, гдето хоризонтът над морето полека-лека се обагряше с лека червена заря. Елин Пелин, ЯБЛ, 45.