ОБАЙВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБА̀ЙВАМ, ‑аш, несв.; оба̀я, ‑а̀еш, мин. св. оба̀ях, св., прех. 1. Остар. Омайвам, очаровам, пленявам; обаявам. Всичко в нея наумяваше на една бивша необикновена красавица, която е обайвала, влудявала селските момци... лъжовен свят... Н. Попфилипов, СбЗР, 62. Той обая двамата солунски братя с познанията си по ромейски и латински език, обая ги със сладоструйното си слово. Й. Вълчев, СКН, 249. Въздействуващата сила на Сарафов като художник върху публиката бе изключителна. Той не само обайваше, но и увличаше. Ст. Грудев, ББ, 98. Един от най-добрите оратори в Областното събрание, Величков обайваше винаги с възторжената си и пламенна реч. СбЦГМГ, 200.

2. С баяне, магия напълно подчинявам, заслепявам някого; омагьосвам, обаявам. Вещиците се наричат от народа различно: магесници, бродници.. Наричат се още.. и обайници, понеже обайват. БР, 1934, кн. 6, 205. Вижда ся, че и ти си чувала за Бояна, цар Симеоновий син, да е вълшебник и с влъшба да вдига мъртви от гробове и живи да обайва. Д. Войников, РК, 69. обайвам се, обая се страд.