ОБА̀ЙНИК

ОБА̀ЙНИК1, мн. ‑ци, м. Остар. Мъж, който може, умее да обайва; омайник. От няколко месеца майор Кутев задиряше Цветана Кирякова. Откакто ѝ стана известно неговото минало на именит обайник с много успехи сред жените, тя бе омаяна от него. Т. Харманджиев, КВ, 429. Най-големият обайник от писателите — Волтер.. написа весело една длъга поема, за да ся присмее на женската чест. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 82.

ОБА̀ЙНИК

ОБА̀ЙНИК2, мн. ци, м. Остар. и диал. 1. Hещо, което се пришива върху шапчицата на новородено дете за предпазване от уроки; бабка3. В сандъка с чеиза намериха жълтица. Тя беше дар обайник за детето от приятел на Прокоп. В. Караманчев, ЧЗ, 137.

2. Гердан от сини маниста, който се слага на шията на впрегнат кон, за да го предпазва от магия и за красота.

Списък на думите по буква