ОБАЙНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБА̀ЙНОСТ, ‑тта̀, ж. Остар. 1. Само ед. Качество на обаен; омайност. Аз напуснах алеите на княз Борисовата градина и се запътих към Курубаглар, чийто гъсталак.. блазнеше неодолимо душата ми със своята скръбна обайност и поетическо спокойствие. Ив. Вазов, Съч. ХV, 85.

2. Нещо, което обайва, покорява със своята красота; омайност. Но тая чудна картина на Стремска долина никой не забелязваше, никой нищо не виждаше от обайностите на панорамата. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 6.