ОБАНВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБА̀НВАМ, ‑аш и оба̀ням, ‑яш, несв.; оба̀ня, ‑иш, мин. св. ‑их, и оба̀ням, ‑яш, св., прех. Диал. 1. Изкъпвам; избанвам, обаносвам. — Гроздено, моме, Гроздено, / я си иди дури дома, / .. / обаняй си мажко дете. Нар. пес., СбНУ Х, 98. Па стана рано по-рано, / обанала мажко дете, / обанала и успала. Нар. пес., СбАИ, 297. — "Сторете му летва люлка / под кащана на крушана, / га ми летне ситна роса, / да обаня малко дете". Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 135.

2. Изпирам. Айде, сине, с вукята да идеш, / .. / Па кренува дете да си иде. / Ойде макя премена да сбира, / дреи му йе с съзи обанала. Нар. пес., СбНУ ХI, 34. обанвам се, обаням се, обаня се страд. и възвр. Не найде вода, вода студена, / най найде мома обаняла са й, / обаняла са й и воднала са й. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 133.