ОБАРУТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБАРУ̀ТЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Поет. Който е примесен с барут, нацапан с барут или има дъх на барут. По младежкото лице потекоха гъсти, мътни, обарутени сълзи: "Ти ще живееш, скъпа майчице, скъпа родино!" П. Вежинов, НС, 66. Бе век на революции, въстания. / Димеше обарутена Европа. Мл. Исаев, ЯД, 9. Земята от убити хора бременна, / оплаква обарутени чела. Сл. Караславов, Д, 5.