ОБАЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБАЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; оба̀я, ‑а̀еш, мин. св. оба̀ях, св., прех. Остар. Обайвам. Погледа [търговецът] низ прозореца и не видя вече сняг, но люлеж от цветя, които му обаяваха погледа. Кр. Пишурка МК (побълг.), 46. Требе и ти да си чула, че Боян, син Симеонов, научил ся йе на влъшба, вдига мрътви от гробовете, а живи обаява. Е. Мутева, РБЦ (превод), 85. обаявам се, обая се страд.