ОБАЯНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБАЯ̀НИЕ, мн. няма, ср. 1. Покоряващо влияние, въздействие на личност с изключителни физически или нравствени качества, на природна забележителност, на институция и др. върху някого, над околните; очарование, обаятелност. Обаянието на

Ботева расте всеки ден у нас: неговият дух живее в душите на младежта. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 75. Само Яворов бе пощаден.. защото обаянието му като поет и революционер бе по онова време твърде голямо. М. Кремен, РЯ, 232. И ако способността да мисли и решава еднавременно няколко неща бе неговият секрет, то обаянието бе неговата магия, с която покоряваше другите. К. Колев, М, 33. И все пак с нея [природната красота] не може да се обясни обаянието, което упражнява върху нас Стара планина. Ст. Михайлов, БС, 150. Църквата и училището, при крайно влошеното економическо положение на областта, губеха първото си обаяние. П. К. Яворов, Съч. II, 168. // Слава, известност, които придават авторитет, престиж, привлекателност на някого или нещо; ореол. Аз отивах да навестя не Каравелова вожда и ръководителя на емиграцията,.., окръжения с обаяние неукротим революционер, а Каравелова, отфърления, пренебрегнатия. Ив. Вазов, Съч. ХII, 160. За да укрепи престижа си, той [Александър I Батемберг] трябваше да търси други начини да овладее народа, като си създаде обаяние и популярност. В. Геновска, СГ, 83. Сливен, благодарение може би на обстоятелството, че там са се родили няколко популярни войводи.. се ползуваше с известно обаяние. К. Величков, ПСп, 1885, кн. 1, 67.

2. Остар. Състояние, при което някой е под въздействието на направена магия, баяние; омагьосване, омайване, магия. "Ти ще ся ожениш за принцесата, понеже развали обаянието, което ти препятствуваше." Кр. Пишурка, МК (побълг.), 148.