ОБАЯ̀ТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Остар. Магьосник, вълшебник. Обаятелят, като стана невидим, царят найде принцесата, която ся съгласи да ся ожени за него. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 148.