ОБАЯТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБАЯ̀ТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. Очарователен, привлекателен. Боян Пенев беше един от редките културни мъже на страната ни.. И тембърът на гласа му — топъл, мек, — и думите му — някак закръглени.. — всичко това правеше от него един обаятелен събеседник. К. Константинов, ППГ, 343. По заник слънце Витоша придобива особено обаятелен вид. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 6.

2. Който може да обайва, да покорява емоционално. Дори в неизбежните мигове на размисъл много често хуманното и обаятелното учение му изглеждаше утопично. Д. Фучеджиев, Р, 228. Неговата безпримерна решителност и обаятелните му патриотически песни бяха в състояние да трогнат и най-заспалите му слушатели. З. Стоянов, ЗБВ I, 168.