ОБАЯТЕЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБАЯ̀ТЕЛНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Качество на обаятелен; обаяние, очарование. Влахов само се опитваше да изглежда доволен от себе си и това лесно му се удаваше, защото беше обаятелен. А особена обаятелност изпълваше пространството около него главно, когато се нуждаеше от някого! А. Наковски, БС, 109.