ОБВАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБВА̀Л м. Остар. Книж. 1. Срутване, свличане на скална или земна маса. Обвали станаха вече няколко пъти, няколко пъти се спираше движението, хиледи хора.. губиха цели дни да чакат по станциите разчистванието на пътя. Ал. Константинов, Съч. I, 240. Кавказ е под мене.. / .. / Оттук виждам извори да се пробиват, / и как се обвалите страшни низриват. К. Христов, Мис., 1894, кн. IХ, 484.

2. Място, където е станало срутване, свличане на земна маса. От Роман тренът ще закара пътниците до мястото на катастрофата, ще минат обвала пешком, а оттам ще ги поемне софийският трен. Ал. Константинов, Съч. I, 239.

—Рус. обвал.