ОБВЕЗАТЕЛСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБВЕЗА̀ТЕЛСТВО, мн. ‑а, ср. Остар. Книж. Задължение, дълг, обвързаност. А византийското правителство по неволя им е отстъпало по-после занятите от тях земи с обикновеното обвезателство да дават спомагателни дружини на империята. Хр. Ботев, СПДБ (превод), 39. Всякий человек като ся роди свързва объязаност да люби отечеството си и като ся отхрани в
неговата пазва, потвърдява обвезателството да живее и да умре в него и за него. Д. Попов, БКн, 1859, кн.1, 78. Той не искал да избави съвсем длъжниците от техните обвезателства. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 158. Запис или заемно писмо ся нарича писмено обвезателство, по което един длъжник в определен срок е длъжен да заплати известен капитал. Хр. Данов, ТПЧ, 279.