ОБВЕРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБВЀРВАМ, ‑аш, несв.; обверя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св. Остар. 1. Прех. Доверявам; обверявам, обверувам.

2. Непрех. Показвам, проявявам, изпитвам доверие към някого; повярвам, доверявам се, обверувам, обвервам се, обверувам се, обверявам се. Сетне фурнаджията и гроздарят, като ни обверваха, даваха ни и вересия хлеб и грозде. Ст. Илчев и др., РРОДД, 298. обвервам се, обверя се. Страд. от обвервам в 1 знач.

ОБВЕРВАМ СЕ несв.; обверя̀ се св., непрех. Остар. Доверявам се; обверявам се, обверувам се, обвервам, обверувам.