ОБВЀРНИК

ОБВЀРНИК, мн. ‑ци, м. Остар. Довереник. Колбер, ако и човек на Фуке, и обверник на този финанчни управител, беше обявил в йедно тайно писмо къмто Мазарена, злоупотребленията.., с помощта на които Фуке скриваше в своите сметки истинското състояние на държавното съкровище. Б. Горанов, ЖГС (превод), 55. Един нормандски поп, който занимаваше при царя, за който ви говоря.. място на обверник на мислите му, убеди го, че той трябваше да са подчини, без да кръкне на стотях и една мисли на моя господар. И. Адженов, В (превод),105.

Списък на думите по буква