ОБВИНЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБВИНЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Приписване вина на някого. Пчеларят не само смъкна от себе си обвиненията в убийство, но изясни категорично, че се касае за нещастен случай. Й. Попов, БНО, 129. Селямсъзът се разрева побеснял, като обсипа Варлаама с обвинения в бунтовничество. Ив. Вазов, Съч. VIII, 79. — Значи нашият син е лъжец! Момчето изтръпна... После хвърли бегъл поглед на родителите си, сви се под страшния бич на обвинението. Цв. Ангелов, ЧД, 11. Създаде се убеждение, че куфарът е бил откраднат по заповед на Паренсова. Обвинението обаче остана недоказано. С. Радев, ССБ I, 188.

2. Само ед. Юрид. Обвинителен акт. Според официалното обвинение те [младежите] бяха заговорници, терористи и смутители на обществения ред. М. Миланов, ТМП, 133.

3. Само ед. Юрид. Прокурор, който при съдебен наказателен процес поддържа обвинение срещу извършител на престъпление. Не е ли това абсурден факт, предизвикващ естествено ред въпроси, въпроси, които.. обвинението през цялото време се стремеше да елиминира. Б. Райнов, ТП, 101-102.