ОБВИНЍТЕЛ

ОБВИНЍТЕЛ, ‑я, ‑ят, мн. ‑и, м. 1. Лице, което обвинява някого в нещо. Ами ако не беше си отдръпнала ръката, ами ако тя сама би му стиснала пръстите? Тогава.. цялото село щеше да се научи.. Най-странното е, че при такива случаи най-големи обвинители са сами жените. Ст. Чилингиров, РК, 58.

2. Юрид. Лице, което поддържа официално обвинение срещу някого пред съдебните органи; прокурор. Изведнъж подсъдимият се обръща към обвинителя: — Господин прокурор, видях, че наредихте нещо на помощника си. Съветвам ви да не си губите времето... П. Бобев, К, 79. Политическият процес дава възможност на обвинителите, на съдиите, свидетелите да спечелят бла‑

говолението на монарха (лесно, евтино и ефектно). Е. Каранфилов, Б III, 46. На това събрание щял да ме съди обществен съд.. главният обвинител щял да бъде председателят на градския народен съвет. А. Гуляшки, ДМС, 147. Държавен обвинител.

Списък на думите по буква