ОБВИНЯЕМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБВИНЯ̀ЕМ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се обвинява от някого в извършване на престъпление. След малко председателят обяви, че щом обвиняемата страна не настоява да се чуе свидетелят ѝ, делото ще се гледа. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 22. "Особно едно судилище.. во всяка област да ся занимава да суди виноватите за разбойничество и.. като ся узнае, че обвиняемото лице е виновато за кражба.. судилището ще направи едно изложение." ЦВ, 1856, бр. 293, 61.

2. Като същ. обвиняем м., обвиняема ж., обвиняеми мн., в обръщение за м. р. ед. ч. ‑и. Юрид. Лице, срещу което е повдигнато съдебно обвинение; подсъдим. — Вълков, признавате ли се за виновен?.. Главният обвиняем се опитва да отклони фронталния удар. — Ще дам разяснения по този въпрос. Н. Христозов, ПД, 13. Въведоха подсъдимия. Нему предложиха да се закълне над кръста и евангелието. Обиняемият започна своя разказ. Сл. Боянов, СК, 282. Тримата коронни съдии шепнешком се посъветваха и председателят обяви, че делото се отлага за друг ден, когато под стража ще бъде доведен важният свидетел, който щеше да дава показания в полза на.. обвиняемата. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 22. Председателят приключи разпита на обвиняемите някак набързо, сетне стана и обяви, че за следващото заседание на съда ще се съобщи своевременно. Д. Талев, ПК, 728-729.