ОБВЛАДА̀ВАМ

ОБВЛАДА̀ВАМ, ‑аш, несв.; обвлада̀я, ‑а̀еш, мин. св. ‑а̀х и обвла̀дам, ‑аш, св., прех. Остар. Книж. Обладавам, обземам, обхващам. В тъма самси изгубен, да заглуша страхът / обвладал ми душата, аз викнах тъжна песен / на горестна самотност. П. К. Яворов, Б, 28. Ние знаеме как реват и как са оплакват тие лекомислени хора, на които болестта, която най-напред е била лека, малко по малко става опасна и окончателно ги обвладава. Знан., 1875, бр. 18, 282. Любовта не се турга с ръка и с ръка не се отмахва, тя с чувството обвладава сърцето и душата. Ст. Ботьов, К (превод), 187. Душата нови чувства упоиха, / сърцето нова жажда обвлада. П. П. Славейков, Мис., 1892, кн. 10, 579. обвладавам се, обвладая се и обвладам се страд. Буди воздержлив от сичките ония, от които би срамота била да се обвлада твоята душа: сиреч от добиванието, от гнева, от радости и скорби. Й. Стоянович, ДСС (превод), 72.

Списък на думите по буква