ОБВЪРЗАНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБВЪ̀РЗАНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. 1. Състояние на зависимост от някого или нещо, обикн. поради поето задължение, обещание, принуда и под. Габровски навлезе постепенно в подробни обяснения на дипломатическите ходове.. на българското правителство с двата лагера, за да прикрие обвързаността си с централните империи. Ст. Мокрев, ЗИ, 134.

2. За план, програма и под. — положение на съгласуваност, координираност и тясна връзка с нещо, от което зависи осъществяването, изпълнението им. Липсва обвързаност на планираните командировки и отпусканите за това средства.