ОБВЪРЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБВЪ̀РЗВАМ, ‑аш, несв.; обвъ̀ржа, ‑еш, мин. св. обвъ̀рзах, св. 1. Прех. Връзвам нещо, като го увивам с въже, връв и под. отвсякъде, от всички страни; овързвам. Върху колата, високо над ритлите, се издига вече цяла грамада денкове, която здраво обвързват с дебели въжета. Т. Влайков, Пр I, 116. Няколко машини разсичат месото на дребно,.. работници.. пълнят едни безконечни чърва, обвързват ги с канапи, товарят ги на колца и пълнят складовете. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 54-55. Но за да се осигури съвсем, Чорни напъха в устата му една кърпа, после здраво обвърза цялото му лице. Момчето дишаше тежко през носа си. П. Вежинов, НС, 265.
2. Прех. и непрех. Прен. Поставям някого в зависимост, като го заставям да постъпва по определен начин, лишавайки го от правото на свободно действие; ангажирам, заангажирам, задължавам. Нищо не обвързва така, както общото участие в едно престъпление. Е. Каранфилов, Б III, 39. — Какво? — дигна внезапно лице Геров. — Да не би да сте дошли и мен да записвате в комитета?... — Вашето положение на консул ви обвързва, зная. Ст. Дичев, ЗС II, 498. — Но ако си решил така само защото си сгоден за мен, не смятай, че годежът трябва да те обвързва — каза тя, наведе глава и се замисли. Т. Харманджиев, Р, 163. Във Видин пристигнал от Цариград Колчак Мустафа ага.. да обвърже Пазвантоглу поне с обещание за лоялност. В. Мутафчиева, КВ, 103. Хан Борис не притежаваше бруталната ловкост.. да обвърже към себе си великите боили, като им раздаде нови земи или като предложи за снаха някоя от своите дъщери. Й. Вълчев, СКН, 273. Обвързвам с договор.
3. Прех. Прен. Със следв. същ. с предл. с. Съобразявам, съгласувам, координирам план, програма и под. с нещо, от което зависи осъществяването, изпълнението им. Трябва да обвържем производствения план с доставките на суровини. △ Вносът на стоки е обвързан с възможностите за износ. обвързвам се, обвържа се I. Страд. от обвързвам. Защо капитанът даде заповед всичко по палубата да се прегледа, добре да се обвърже и закрепи? Б. Трайков, ВО, 38. В звената, изучаващи специално икономика на промишлеността, въпросите е необходимо да се обвържат тясно със задачите на самите предприятия. ВН, 1960, бр. 2710, 2. II. Взаим. от обвързвам ( в 1 и 2
знач.). Клоните на дърветата така са се преплели, така са се обвързали, като ръцете на страшни великани. Сл. Караславов, ИИТХ, 5.
ОБВЪ̀РЗВАМ СЕ несв.; обвъ̀ржа се св., непрех. С предл. с или следв. изр. със съюз да. Поемам задължения пред някого, поставям се в зависимост от нещо или от някого; ангажирам се, заангажирам се, задължавам се. Секретарят си спомняше събранието от миналата нощ, спомняше си настойчивостта на Народния войвода емиграцията да не се обвързва договорно с румънското правителство. Ст. Дичев, ЗС I, 405-406. Всеки новопосветен член на Организацията ще се обвързва с клетва. Д. Талев, ПК, 874. Защо Лора е толкова нетърпелива, настойчива и подозрителна? Не се ли бе обвързал с нея — не бе ли ѝ говорил стотици пъти, че няма връщане назад? М. Кремен, РЯ, 472. Цимисхии обрекъл на тие еретици [павликяне] да не им кътне вярата, но за това те се обвързале да вардят Пловдивската област и околните гори от неприятеле на империята. ПСп, 1876, кн. 11 и 12, 108.