ОБГАЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБГА̀ЛВАМ, ‑аш, несв.; обга̀ля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. и диал. Галя някого или нещо от всички страни, отвсякъде; обгалям. Там, по Нил, в нощите си с италианеца.. Как обгалваше тя тоя мъж със солена кожа... инак сочно гъвкав, изящно нежен и хубав — о, да! А. Страшимиров, Съч. V, 127. Кака ме обгалва с особена нежност. Т. Влайков, Пр I, 131. ^● Обр. Излезеш ли на улицата, и слънцето те посреща с топлата си усмивка, обгалва лицето ти и тръгва до тебе. Д. Немиров, КБМ, 31. Тя го обгали с поглед.., който досега не беше му познат. Г. Караславов, ОХ I, 271-272. Свеж въздух хлуйна в стаята и струя пресен лъх обгали челото му. Ив. Кирилов, Съч. II, 204. обгалвам се, обгаля се страд.