ОБГАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБГА̀Р, м. Вещество, което се отлага, наслагва, напластява при обгаряне; нагар. Убийците.. изстреляли в упор още два куршума.., което се вижда от барутния обгар около раните. РД, 1950, бр. 76, 4. Окисляването на метала в пещите.. води до затруднение и загуби, свързани с необходимостта да се отдели образуващия се обгар.. от повърхността на метала. К. Дойчев, МП (превод), 619.