ОБГАРЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБГА̀РЯНЕ1, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от обгарям1 и от обгарям се. Препоръчва се обгаряне на върховете на косата с восъчна свещ. Това обгаряне.. оказва влияние на растежа и качеството на косата. Г. Георгиев и др., ФПБ, 49. За да се задоволят напълно нуждите, трябва да се използуват и стари птичарници, но след щателна дезинфекция — обгаряне с бензинова лампа и варосване. ЗЗн, 1958, бр. 3836, 1.
ОБГА̀РЯНЕ2, мн. ‑ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. обгарям2 и от обгарям се. Както знаете, в краставичния крем за лице, ръце и против слънчево обгаряне се намира като съставна част краставичният сок. ВН, 1955, бр. 183, 4.
2. Обикн. мн. Рани, наранявания, получени от изгаряне, обикн. от огън. От други видове лишеи може да се получи антибиотикът бинан, ефикасно средство при лекуване на обгаряния. ВН, 1960, бр. 2660, 4.