ОБГЛЕДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБГЛЀДВАМ, ‑аш, несв.(остар.); обглѐдам, ‑аш, св., прех. Оглеждам; обглеждам, обгледувам. Другому не са присмивай, ами тебе си обгледвай. П. Берон, БРП, 37. Он излезе наистина..; вървежът му беше тежък и великолепен, а хората, които стояха наоколо, обгледваха го честно и любопитно. Г. Кръстевич, ИБ, 327. Той [Габара] е нащрек. Обгледва около си. Ив. Кирилов, Съч. II, 225. обгледвам се, обгледам се страд., възвр. и взаим.

ОБГЛЀДВАМ СЕ несв. (остар.); обглѐдам се, св., непрех. Оглеждам се; обглеждам се, обгледувам се. Той [селянинът] се обгледва наоколо си и гледа дано само стражата се смете, че да побегне. Хр. Драганович, НБ (превод), 27.