ОБГРЪЩАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБГРЪ̀ЩАМ, ‑аш, несв.; обгъ̀рна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. обгъ̀рнат, св., прех. 1. Обхващам, прегръщам изцяло някого или нещо с ръце; обвивам. Ценка плачеше и все повече ме обгръщаше със слабите си ръчички. Сл. Трънски, Н, 186. Аз чувствувам до лицето си топлотата на устни, които се доближават — на раменете си трепета на десница, която ме обгръща — в гърдите си прѝлива на едно море нежност, която ме задъхва. П. К. Яворов, Съч. III 1965, 247. Дамян се разнежи, разшава рамото си, предпазливо отхвърли десницата си, и я обгърна през кръста. К. Петканов, ДЧ, 162. Като мина на отвъдната страна на къщата, погледът му зърна веднага кух почернял дънер, дебел колкото да го обгърнат двама души. Ст. Загорчинов, ДП, 211. ● Обр. Тиха и топла нощ обгърна селото. Й. Йовков, Ж 1945, 170.
2. За тъкан, дреха, наметало и под. — покривам някого или нещо от всичките му страни; обвивам, загръщам. Раковски не можеше да отдели погледа си от нейното лице.. и от това вишнево кадифе, което об‑
гръщаше тънкото, стройно тяло на девойката. "Колко е красива" — мислеше си той. Ст. Дичев, ЗС I, 289. Кой и какъв беше тоя конник, не можеше да се види поради тъмната наметка,.., която го обгръщаше от глава до пети и скриваше неговите дрехи. Ст. Загорчинов, ДП, 263-264. Шареният пеньоар едва обгръщаше дебелото ѝ тяло. К. Калчев, ДНГ, 108. Тя се вижда булка,.. Воал тънък,.., я обгръща от главата до петите. Елин Пелин, Съч. II, 112-113.
3. Прен. За дим, мъгла и под. — обвивам, обхващам нещо или някого от всички страни. Някой беше хвърлил сухи корени в огъня и пламъкът се вдигаше, ала димът отиваше към входа и обгръщаше човека.. затова не можахме да го познаем. А. Дончев, ВР, 234. Мъглите отново ни обгръщаха. Играеха около нас, боричкаха се.. лудееха из планината. Ст. Станчев, ПЯС, 54-55. Човекът говореше и гласът му не нарушаваше тишината. Напротив, мекият му тембър отиваше много и на мълчаливото общуване по другите маси, и на топлия мирис на кафе, който ни обгръщаше отвсякъде. С. Северняк, ВСД, 30. Кълба черен дим заизлизаха от желязната ноздра на локомотива, поиздигнаха се нагоре, посивяха и, притиснати от влажната есенна привечер, повърнаха се и обгърнаха гарата. Р, 1926, бр. 225, 1. Буен огън обгърна одаята. Д. Спространов, ОП, 256.
4. Разположен съм, намирам се около някого или нещо; обкръжавам, обграждам, опасвам, обикалям, заграждам2. Хълмове са обгърнали долината, в която е разположен градът. Т. Кюранов, АП, 78. Тя [котловината] ме опиваше с чаруващата си красота. От всички страни се надигат високи, зелени рътлини и я обгръщат като рамка. Н. Попфилипов, РЛ, 3. Огромните модерни заводи и фабрики.. като пояс са обгърнали целия град. М. Грубешлиева, ПИУ, 164. Върбите, що обгръщаха бистрата.. чешма, хвърлиха продълговата сянка към бялата могила, по която стояха разпрострени бели кенарени платна. Ц. Церковски, Съч. III, 23. // Остар. Обкръжавам, обграждам. Нападащите сили обгръщат отвред отреда на генерал Бема. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 154. Одрин, наближава твоя час! / Виж, обгръщат те орлите наши. / Силом, миром ти си в нашта власт, / скоро в теб ще чукнем пълни чаши. Ив. Вазов, Съч. V, 19. И тази реч дотолкоз се понравила, дотолкоз увлякла сичките, щото когато Перикъл слязъл от катедрата, жените стремително го обгърнали. Н. Михайловски и др. ОИ (превод), 203.
5. Прен. Остар. Включвам в състава, в границите, пределите си напълно, изцяло нещо или някого, всичко или всички; обхващам, обемам, обсягам. Току-що появилият се том обгръща началото на българското възраждане. БР, 1931, кн. 6, 215. Турската империя тогава е била необятна. Освен целият Балкански полуостров, тя е обгръщала вече Румъния с част от южна Русия, а също и цяла Унгария. А. Страшимиров, Съч. V, 191. Любопитна е организацията на това народно опълчение. То трябваше да обгръща всички българи, по-млади от 40 години. С. Радев, ССБ I, 205. Преди всичко думата дюлгерин в Родопите има по-широко понятие, защото тя не обгръща само един строго определен вид работа. Ст. Шишков, РН, 1905, кн. 4, 171. // Включвам в състава или в обема, в границите на нещо друго нещо напълно, изцяло; обхващам. Близо три десетилетия авторът е обгърнал в четирите си романа. Ал. Пешев, ЛФ, 1958, бр. 49, 2. Църковната разпра е тема едва що зачекната. И други ще пишат по нея. Едни ще я обгърнат цяла със своите трудове, други ще осветлят само известни страни в нея. К. Величков, ПССъч. VIII, 272.
6. Прен. За чувство, мисъл, желание и под. — обхващам, обладавам изцяло някого; обземам. Едно спокойствие, лъжовно може би ни обгръщаше и нам не ни оставаше нищо друго, освен да събираме сили да гледаме или да разговаряме. Ст. Дичев, Р, 178. Страх ужасен, неимоверен, до полуда страх обгръща цялото същество на Мойше. Ал. Константинов, Съч. I, 229. Тя разбираше вече, че падналият от скалата човек е той, представяше си дори местността и едно тихо състрадание обгърна душата ѝ. Й. Стоянов, ПД, 9. Има една обща любов, която сичко обгръща, която в снагата си никоги не ослаблява и трае до века! Г. Йошев, ЧБ (превод), 117.
7. Прен. Обикн. с предл. с и в съчет. със същ. поглед, очи. Гледам, разглеждам внимателно някого или нещо, като го обхващам в целия му ръст или в цялата му площ, обем. И така аз отидох в тоя далечен град и обгърнах с поглед планинските възвишения, които го обграждаха. А. Тодоров, СбСт, 46. Обгърна с живите си, големи, кръгли очи струпаните хора и.. дигна високо десницата си. Г. Караславов, ОХ III, 124-125. Лицето ѝ стана сериозно, очите ѝ се разтвориха широко срещу младия човек. Обгърна го цял с бърз, съсредоточен поглед. Д. Талев, СК, 108.
8. Прен. С предл. с и в съчет. с обич, грижи, внимание и под. Проявявам към някого обич, грижи и под.; обкръжавам, обграждам. Ако вие се грижите за тях [фиданките], ако ги обгръщате с обич, те ще пораснат много големи дървета. Цв. Чалъков, ЗИК, 36. Родният дом обгърна госта с непринудената радост на всичките му мили същества. Г. Русафов, ИТБД, 127. От своя златоткан алков / с какъв възторг, с каква безгрешна / любов ще ме обгърнеш ти? Н. Лилиев, С 1932, 34. обгръщам се, обгърна се I. Страд. от обгръщам. Мъчно
е да се опише и да се обгърне с преценките и разбиранията на ума, както беше мъчно да се разпознае кои от хилядите загинали войници бяха умрели от рани и кои.. бяха издъхнали в последните конвулсии на холерата. Й. Йовков, Разк. III, 104-105. От техните [на пагодите] върхове,.., се обгръща като в длан целият комплекс около езерото. ВН, 1959, бр. 2518, 4. II. Взаим. от обгръщам в 1 и 8 знач. Горка Даша, колко беше / повянала и бледна, / като листо трепереше / върху Ненча падна... / Обгърнаха ся двама живи — / не ся разделиха — / пуснаха ся, навеч — мрътви, / и нищо не щяха. Ц. Гинчев, ДТ, 109.
— Други (остар. и диал.) форми: обгра̀щам, обгръ̀там, обигръ̀там, обигръ̀щам.