ОБДАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБДА̀ВАМ, ‑аш, несв.; обда̀м, обдадѐш, мин. св. обда̀дох, пов. обда̀й, обда̀йте, прич. мин. св. деят. обда̀л, св., прех. Диал. 1. Продавам, давам. — Йой та тебе, ти мой тейно, / ти си държиш девет граде, / я си обдай трите граде, / та откупи малко змейче. Нар. пес., СбАИ, 34.

2. Давам в ръка, подавам. Я ми обдай, мамо, сватбарска премяна, / кожух от три мечки и калпак самурски, / и ми обдай, мамо, най-малкия топуз, / най-малкия топуз от сто оки желязо. Нар. пес. Н. Геров, РБЯ III, 292. обдавам се, обдам се страд.