ОБДИРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБДЍРВАМ, ‑аш, несв.; обдѝря ‑иш, св., прех. Диал. 1. Диря навсякъде; обдирям (Н. Геров, РБЯ III).

2. Намирам, откривам някого или нещо с дирене; обдирям. — А как сте се сетили да гадаете по сирището за зимата и да го сушите за мая? "Знам ли! — .. — Обдирили са го още от едно време. Й. Радичков, СР, 45. Фанаха го [изгоненото момиче] арамлиите и му тихом говореха: "Не бой се, мало момиче, и нам сестра ке бъдеш." А мащехата му го пак обдирила. СГ, 1894, кн. 1, 379. Нашли му пресоките (обдирили крадеца). СбНУ ХI, 156. обдирвам се, обдиря се страд.