ОБДРЪГВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБДРЪ̀ГВАМ, ‑аш, несв.; обдръ̀гна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. обдръ̀гнат, св., непрех. Остар. и диал. Обръгвам; обдръгнувам. Ала Панчо беше навикнал и обдръгнал на тоя живот и на това тегло, навикнал беше на ратайлъка, фанал беше му вече шия, както се казва. Т. Влайков, Съч. II, 91. Чловек с дружение ся приучва да тръпи и носи ближните, каквито си ся, обдръгва да слуша и да ся покорява на по-умните. КН, 1873, кн. 4, 61. "Оставете да обдръгнат децата ви, и на пот и на вятър, на слънце и на всяка случайност, и да ся приучат да нехаят и да ся не боят от нищо." А. Начев (превод), Лет., 1872, 142. Чловечието тяло требува отрано да обдръгне и да ся приучи на работа, инак то остая през целий живот мекушаво и клекаво. Лет., 1874, 94.