ОБДУХВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБДУ̀ХВАМ, ‑аш, несв.; обду̀хам, ‑аш, св., прех. Духам, надухвам нещо или някого от всички страни; обветрям, обвявам. Всеки, който яде жежка баница, трябва да знае да я обдухва малко, за да не му попари устата и гърлото. М. Георгиев, Избр. разк., 98. Аташето забърза, машината вече изпъшка пред бюфета и обдуха перона със снежнобяла пяна. А. Страшимиров, Съч. V, 136. обдухвам се, обдухам се страд. Колкото е по-голяма площта, която се обдухва от вятъра, толкова по-интензивно става охлаждането. Гр. Тимчев и др., УВА, 51.