ОБДЪРЖАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБДЪ̀РЖАМ, ‑аш, несв.; обдържа̀, ‑ѝш, мин. св. ‑а̀х, св., прех. Остар. Обдържавам. Ако всяко едно село, ако всеки един град, дето живеят българе, сами не могат обдържа едно училище, тогава трябва да учредим и ние час по-скоро общества. НБ, 1877, бр. 71, 275. Порасналият син на Атини бил задължен да обдържа стария си и слаб баща. Н. Михайловски, РВИ (превод), 92. обдържам се, обдържа се страд. Учителят се обдържа от селската каса. У, 1871, бр. 1, 259.