О̀БЕД

О̀БЕД и ОБЯ̀Д, мн. о̀беди, следчисл. о̀беда и обя̀да, м. 1. Второто хранене, което става около средата на деня (по пладне), смятано за главно, основно през денонощието. [Ананий] беше намерил една костенурка в гората, днес беше я сготвил и, за да постави на изпитание Никола, покани го на обед. Й. Йовков, Разк. I, 38-39. И когато, през време на обяда, жена му.. подфърли тая същата мисъл.. — Трайко нервно отвърна: — Не ми говори така! Т. Влайков, Съч. III, 303. Все пак и тримата се съгласиха в едно: да канят по-честичко Сашо на обяд и вечеря. Д. Калфов, Избр. разк., 386. Събрали се за обед. Седнали на трапезата. Ран Босилек, ВП, 50. Сега почти не закусваме, но обедите ни са солидни. △ Делега‑

цията беше поканена на два официални обеда.

2.Храната, ястието, което се яде или поднася по време на това хранене. — Хайде да ядем обеда — каза Маджурката. Мъжът я изгледа със смаяни вежди. Д. Вълев, Ж, 120. Тя влизаше да разтреби къщата, да си сготви вечеря и обед за другия ден. Д. Талев, И, 415. Стюардесата разнесе обедите.

3. Само ед. Обикн. нечленувано. Понякога с предл. към, по. Времето в средата на деня, когато обикн. се обядва; пладне. Наближаваше обед. Слънцето силно припичаше. Д. Ангелов, ЖС, 56. В това време магерът почна да нарежда масата, защото беше вече обед. Елин Пелин, Съч. IV, 63. — Добре — каза тихо той на стажанта. — Сега можете да си отидете. Обяд е вече. Д. Калфов, Избр. разк., 356. Подир обяд отново я видях [жената], тъкмо се канех да вляза в градската галерия.., изведнъж властно ме отстраниха от входа. Д. Бегунов, ЧОД, 49-50. Към обед над ливадите мина голямо ято диви гъски, за кратко време огласи околността със звънливите си грачения. Ем. Станев, ЯГ, 96.

4. Като нареч. Само ед. Нечленувано. Рядко. По времето, когато се обядва, в средата на деня; по обедно време. — Вземи ти, Юрдаке, тая коча билка. Ще я смесиш с равнец и бял щир и ще ги вариш дорде възклокнат. Ще пиеш заран, обед и вечер по ракиена чаша. Д. Немиров, Б, 54.

Голям (големи) обяд (обед). Диал. Обед (в 3 знач.). В гъстата Света гора пееха хиляди славеи от първи петли до голям обед и от икиндия до дълбока вечеря, от май до август всяко лято. Ц. Гинчев, ГК, 166. — Откога правиш ти тази задънка? Слънцето изскочи на големи обед и той още у нея се държи! И друга работа си имаш! Ил. Волен, БХ, 125. Малък (малки) обяд (обед). Диал.Времето, през което става първото ядене през деня — закуската; сутрин. Щом стане малък обяд, той извиква Танас каруцаря, двамата впрягат Дорко за час-два и тръгват към града. Г. Краев, Ч, 89. Слънцето бележело малки обяд, когато дружината станала стопанин на Милин камък. З. Стоянов, ХБ, 354.

Списък на думите по буква