ОБЕДА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЀДА и ОБЯ̀ДА ж. Остар. и диал. Обед. Обедата са наченвала у древните чак подир свършването на дневните занятия, сиреч привечер. Н. Михайловски, РВИ (превод), 135. Докато дойде часът на обедата, зех сестра си от пансиона да я разведа из града. П. Р. Славейков, ДБМ (превод), 15. Чийо либе заран да рани, / да ни донесе топла обеда, / него ще либе в зид да зазидем. Нар. пес., СбНУ ХIV, 34. Зафанале са девет дюлгере: / която жена най-рано доде / и да донесе топла обяда, / ще да я турат в града Пиргула. Нар. пес., СбВСтТ, 84. Хлеб и сол — готова обеда. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 195. ^● Нар.-поет. обяда обядвам. Балкана, майка, да хванеш, / денем и нощем да мисля / къде осъмваш, замръкваш, / къде обяда обядваш. Нар. пес. Н. Ферманджиев, РХ, 136.