ОБЕДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀БЕДЕН, ‑дна, ‑дно, мн. ‑дни, прил. 1. Който е предназначен за основното хранене през деня, който се отнася до обед (в 1 знач.). Вкъщи завари всички на обедната трапеза. В. Геновска, СГ, 113. Към предприятията и учрежденията са организирани трапезарии, където се сервира обедна.. храна на работниците и служащите. С. Цонев и др., ВА, 68. През една обедна почивка аз седнах до две момичета, които привършваха яденето си, поприказвах мъничко с тях, а после се облегнах на стената и запях. М. Гръбчева, ВИН, 113.

2. Който е свързан с обед (в 3 знач.). Отминават обедните часове. Слънцето започва да се накланя към планината и нейната огромна сянка бавно се спуща над полето. Ем. Станев, ЯГ, 71. В предиобедните часове на този ден Асенчовата компания пое през овощната градина към гарата, за да вземе обедния влак за окръжния град. Р. Михайлов, ПН, 174. Отиде [Димо] в кръчмата. Завари Цветка да хърка обедния си сън. К. Петканов, МЗК, 138. Земята сякаш е примряла от лятното обедно блаженство, от светлини. Ил. Волен, МДС, 19.