ОБЕДИНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕДИНЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от обединя̀ като прил. 1. Който е съставен, образуван от няколко части, страни; съединен. Обединено кралство. Обединена опозиция. Обединена работническа партия. Обединен демократичен център. Обединено земеделско стопанство. Обединена Европа.

2. За сили, усилия — които са приведени в единство за постигане на обща цел, задача; сплотен. Постигнатите успехи не са дошли изведнъж.. Те са резултат на обединените усилия на хиляди научни работници от различни специалности. Хр. Одисеев, ТН, 4. // Чиито сили, усилия са свързани, приведени в единство. Но нито думите на графиня Наста за месианската роля на православните народи, нито буйните намерения на Леоцакос да води в близко бъдеще армиите на обединените балкански страни значеха нещо решително. Ст. Дичев, ЗС I, 310.

3. За група, колектив и под. — който се отличава със сплотеност и единство, в който

има хармония и разбирателство; задружен¹. Обединен колектив. Обединено семейство.

◊ Организация на обединените нации. Полит. Организация на държави от целия свят, създадена за запазване и поддържане на международния мир и сигурност през 1945 г. със седалище в Ню Йорк — Съединени Американски Щати. Към края на 1955 г. НР България бе приета за член на Организацията на обединените нации (ООН). Ист. VII кл, 178.