ОБЕДИНЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕДИНЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Само ед. Осъществяване на единство, общност, сплотяване, съединяване на отделни части, самостойни единици, групи в едно общо цяло; обединяване, съединение. Княжеството и Автономната област се задължаваха.. да водят в пълна хармония и с взаимна помощ една политика на национално обединение. С. Радев, ССБ I, 215. Условията за обединението на българите и сърбите в една държава.. са почти същите с условията, изложени в програмата. Ив. Унджиев, ВЛ, 85. Славянските просветители поставили много рано основите на великата славянска култура и на славянското обединение. Пр, 1952, кн.5, 85. Дух велик ще оживей / в едно ново поколение, / и туй слънце ще огрей / твоето обединение. / И светът ще поздрави / тебе, родино любима. Ив. Вазов, Съч. II, 72.

2. Административна, стопанска, политическа и др. организация, която включва в състава си отделни еднородни участници (предприятия, организации и под.). — Стига си дрънкала! Много прокопсах аз от тази юриспруденция — отвърна бившият адвокат, сега чиновник в някакво обединение. П. Велков, СДН, 390. Братя мили, лесно ли се строи водопровод?.. С една дума, в работата бяха намесени около пет министерства с всичките им обединения и дирекции. Хр. Пелитев, ХО, 13. В десет часа генералният директор на Обединението му съобщи, че от днес той става началник на отдел. А. Наковски, БС, 98. Палазов бе обещал лично на генералния директор на обединението, че ще умре, но пуск ще има. Ал. Томов, П, 7. Стопанско обединение. Производствено обединение. Профсъюзно обединение. Племенно обединение.