ОБЕДНЪГ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕДНЪ̀Г нареч. Диал. Обеднаж. Тамън татаре стигнаха, / ка се завърте Татунчо / със тая тънка копраля, / сите обеднъг паднали. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 416. Добре, ама царщина — и в бесенето имало ред. Изсулил се кметът, па рекъл: — Е, синко, упътил си се вече, не можем да те спрем. Кажи сега какво последньо си имаш на сърцето! Момъкът обеднъг отговорил: — Сакам с майка да си се разделя, в уста да си я целуна! Й. Вълчев, РЗ, 5.

— Други форми: обеднъ̀ж, обедна̀ж, об  веднъ̀ж.