ОБЕДНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБЕДНЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; обеднѐя, ‑ѐеш, мин. св. обедня̀х, прич. мин. св. деят. обедня̀л, ‑а, ‑о, мн. обеднѐли, св., непрех. 1. Ставам беден; осиромашавам. Противоп. забогатявам. Севастаки Мицов произхождаше от стар чорбаджийски род, обеднявал веднъж на времето си и съвзел се отново с неговата женитба. Т. Харманджиев, Р, 44. Дядо Недко остана сам, обедня, отчая се и в Бога, и в хората. Й. Йовков, Ж, 1945, 57-58. — Че какво е останало в Копривщица? — усмихна се Стайно под мустак. — Думат, че там народът съвсем обеднял. Бягали хората другаде да търсят поминък. В. Геновска, СГ, 15.
2. Прен. Обикн. с предл. на. За почва, природна среда и под. Губя нещо от състава си или от качествените си свойства ( изразено от следващото съществително). Противоп. обогатявам се. При продължително отглеждане на културните растения почвите обедняват на някои соли и плодородието им намалява. Бтн VI кл, 39. Под влияние на голямата посещаемост животинският свят в района на парка непрекъснато обеднява. ПЗ, 1981, кн. 10, 22. Горните слоеве на находищата обедняват на мед, а се обогатяват на железни окиси. Ц. Цветков, М, 31.
ОБЕДНЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; обедня̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Рядко. 1. Правя нещо да стане по-бедно. Противоп. обогатявам. Руските богаташи, като разоряват себе си, обедняват и страната. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 157. Кражбите на държавните и частни имущества и бъркотиите бяха обеднили и столицата, и държавното съкровище. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 38.
2. Правя нещо (почва, природна среда и под.) да загуби от състава си или от качествените си свойства. Противоп. обогатявам. Тополата черпи хранителните вещества и влагата от по-дълбоките почвени слоеве и не я [почвата] обеднява. ВН, 1959, бр. 2568, 2. обеднявам се, обедня се страд.